Блогрол
Невъзможното е само силна дума, използвана от слаби хора, намиращи за по-лесно да живеят в света, който им е отреден, вместо да открият силата в себе си да го променят. Невъзможното не е факт. То е убеждение. Невъзможното не е твърдение. То е предизвикателство. Невъзможното е осъществимо. Невъзможното е временно. Невъзможното е...нищо.
Постинги в блога
10.09.2008 17:36 -
Един мъдрец по-малко
Унищожиха го! Мъдрецът, който ми пречеше да ям, спя, да си отварям устата, който предизикваше вълни от нерви изблици, които изливах върху околните и лоши погледи. За което се извинявам!
Само ако знаех, че помъдряването може да бъде толк...
Само ако знаех, че помъдряването може да бъде толк...
08.03.2008 00:04 -
За онези моменти
За последните четири години, през които имах времето да се връщам в миналото, да размишлявам и да наблюдавам. За несполучливите опити и несподелената любов. За това да разбереш какво търсиш. За голямото търпение. За това как нещата се сл...
26.11.2007 23:58 -
Да промениш представите си
Не вярвах, че някога ще харесам този град. Дори бях повече от убедена. С онази неизменна мъгла, постоянните дъждове, сивота, сериозни, сковани лица, които си виждал на екрана, почти жестоката на вид Кралица, малките тухлени къщички, коит...
24.10.2007 08:30 -
Залезът
Беше първият подобен залез, който наблюдавах. И то край морето. Преди години посрещах изгрева, а сега вече беше време да видя и залеза на морския бряг...
Този залез беше кулминационната точка на едно кратко, но за сметка на това наситен...
Този залез беше кулминационната точка на едно кратко, но за сметка на това наситен...
22.08.2007 20:38 -
Три дни Рай
- С кого ще ходиш на море?
- С майка, баща ми и племенника ми.
Срещу себе си виждам изкривена от недоумение физиономия.
- С майка, баща ми и племенника ми.
Срещу себе си виждам изкривена от недоумение физиономия.
06.08.2007 18:17 -
Аз ли съм или не съм...
Аз бях. И го усетих още с първите звуци на гайдата, които достигнаха до мен. Настръхнах. Очите ми се насълзиха. Оттам нататък нищо друго нямаше значение. И ако винаги съм се чудела какво означава да изпаднеш в транс, и то без да използв...
27.05.2007 21:33 -
Себе си
Париж. Градът на: любовта, светлините, модата, театрите, писателите, художниците (и всичко що се нарича културен живот), красивите жени (не знам защо пропускат мъжете, но аз ще ги включа), хубавото вино...със сигурност ще пропусна нещо, ...
26.05.2007 10:09 -
Операция шок и ужас
Телефонът ми иззвънява с една от любимите ми мелодии. Не мога да си позволя да продължа да се излежавам, защото в противен случай ще изпусна влака. Шест и половина сутринта е, но навън е светло, а през прозореца влиза свеж утринен въздух...
25.05.2007 23:42 -
Да видиш, усетиш и разбереш...
Този път ще бъда по-внимателна докато пътувам с TGV- то. Преди два дни, когато търгнах от Париж към Анже, бях толкова изморена, че не успях да задържа клепачите си отворени. Обръщам повече внимание на картините, които сме сменят през про...
24.05.2007 10:07 -
Ce sont les moments dont on se sent vivant...
Не бързам да се събуждам. Не бързам да ставам. Не искам да бързам за никъде, защото искам това да е един различен ден. Пием кафето си спокойно. За съжаление трябва да се разделим за няколко часа, защото приятелката ми отива на работа. Н...
24.05.2007 09:51 -
В една друга точка на планетата
Хората
Мили. Даже стряскащо мили хора. Но не по онзи начин, по който са „мили“ продавачките по Витошка. Без лицемерие, без изкуствена преднамереност, а просто „gentil“, както много добре казват французите и по този...
Мили. Даже стряскащо мили хора. Но не по онзи начин, по който са „мили“ продавачките по Витошка. Без лицемерие, без изкуствена преднамереност, а просто „gentil“, както много добре казват французите и по този...
19.05.2007 21:39 -
Когато тъгата е нещо хубаво
Предложението за конна езда през уикенда, селска къща, селска кръчма, път, далече от София, ми се струва повече от привлекателно. Колебанията ми „да стана или да не стана“, когато телефонът ми започва да звъни след 6 часа сън...
Търсене
За този блог
Гласове: 261
