Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2008 17:36 - Един мъдрец по-малко
Автор: denitsa Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5119 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 10.09.2008 17:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Унищожиха го! Мъдрецът, който ми пречеше да ям, спя, да си отварям устата, който предизикваше вълни от нерви изблици, които изливах върху околните и лоши погледи. За което се извинявам!

Само ако знаех, че помъдряването може да бъде толкова болезнено-досадно, щях да искам цял живот да си остана Не-мъдра. Оказа се, че не било никак лесна работа. Години наред мъдрецът се опитва да прибодие престижния си статут на Мъдрец. Първо езикът е този, който го сгащва като нов нежелан обект на негова територия.  После веднъж годишно Мъдрецът се сдобива малко по малко с мъдрост, но много умерено – едва сигнализирайки за себе си, предизвиквайки дори леко гъделичкане или пък онова особено усещане, което имате на небцето, когато сте изяли един след друг няколко бонбона „Виолетка”.

И така до моментът, в който започвате да прибодивате цялата Вселенска мъдрост  и тя нахлува през зъба, в цялата ви уста, та чак ви удря в мозъка. Това нахлуване обаче също настъпва постепенно и то по такъв начин, че в началото си мислите, че това е просто един от онези невинни случаи на гъделичкане. Да, ама не! Вместо нормалното успокояване на нещата, една прекрасна нощ започвате да страдате от безсъние, защото гъделичкането вече прераства в почукване. А на сутринта си е живо подуване! Изучавате внимателно лицето си в огледалото, установявате, че е вашето, но не съвсем...

След това с шеметна скорост само поемате откъслечно думите на околните, та даже и се привързвате към някои от тях – „дрен”, „антибиотик”, „болкоуспокояващо”, „Аулин”, „Аулин” и пак „Аулин” (синноним на спасение), „хирург”,  „вадене”, „операция”, „зъболекарска бормашина” (тези луди ли са?!?), „сряда в осем часа в болницата”.

Толкова се мразя вече за това, че помъдрявам, че  искам час по скоро да се отърва.

Чакам търпеливо и без излишно нервничене да ми дойде времето, докато пред минават всички, които дойдоха след мен в болницата. Старши хирургът имал предимство. ОК! Не мога да си хабя нервите точно в момента . „Деница, хайде приготвяй се!”. А приготовлението е наистина сериозно: сваляш всичко от себе си и оставаш само по оскъдните си долни гащи, махаш Престенът, часовници, триеш лака си за нокти (ако имаш такъв), навличаш нещо като нощница, която само по принцип се завръзва отзад, обуваш найлонови терлици  и като капак на целия ритуален тоалет надяваш една шапка на главата. Къде са сега всичките ми познати, които толкова много обичат да снимат! След като си надянал царските одежди, идва ред и на царския трон на колела, с който те транспортират до операционната зала няколко етажа по-надолу. Не ми стана ясно защо е тази церемониалност, след като много добре можеш да си служиш с краката, Но – такава била процедурата. И очевидно в голяма  степен целят да те изкарат полуидиот.

Слизаме пред операционната. Прехвърлят ме на друга количка – този път съм легнала. Подкарват ме по коридора в операционното отделение към залата. И точно в този момент цялото ми самообладание изчезва. Разминавам се с някаква друга количка, където е лагнал пациент, който очевидно няма моя смешен помъдряващ проблем. Изрядно чисти бели плочки по стените. Метални лайсни по тавана. Неонови светлини.

Стигаме до залата. Местя се на масата. Виждам точно Онази лампа над себе си, толкова позната ми от „Спешно отделение”. „Ах, защо ми трябваше на времето да гледам тези филми”, но в следващия момент си казвам, че съм луда да се тръшкам заради едно болезнено помъдряване. Покриват лицето ми с някакъв чаршаф с дупка на устата и Лампата изчезва. Следва местна упойка в бузата. Сърцето ми започва да подскача лудо. „Моля те, не полудявай!”. Половината ми лице изтръпва до такава степен, че не усещам опъването на бузата в дясно, широкото отваряне на устата (въпреки доскорошните ми затруднения), бръмченето на машината и ровичкането долу, в левия ъгъл на устата ми. Тъкмо имам усещането, че това ще продължи вечно, когато чувам милия глас на докторката, че нещата са ОК и започва да ме шие. „Обичам те”, без малко да кажа на висок глас.

Следват наставления, кога, какво, колко мога да ям. Решавам да си отворя устата. Не я усещам, но пък гласът ми слава богу и вероятно за съжаление на приятелят ми все пак е тамJ

Откарват ме възможно най-бързо от болницата. Благодаря ти;) В къщи винаги е най-хубаво, спор няма!  Двата часа до изтичане на ембаргото за ядене и пиене, прекарвам в 40-те квадратни метра като избит електрон. А после какво ядене си спретнах – основно: гъбена крем супа, десерт: смачкани банани+прясно мляко+мед, а за пиене: най-хубавото нещо на света – аулин!  C’est delicieux!

Този обилен обяд е придружен с най-доброто! Пожелавам си нещо неангажиращо, тъй като в този момент не мога да си представя да натоваря отново Не-мъдрия ми мозък с четене и компютър. Разбира се, тъй като живеем в ерата на Интернет, никога не съм смятала за необходимост да давам пари за кабелна. Затова телевизорът ми има само два национални канала. А аз попадам в Prime time-a  на пенсионерите – латино-американски сериали, и то в избилие, един след друг.

Не издържам. Досещам се, че компютърът служи не само за работа, но и за забавления – като това да напиша един пост в Blog.bg. Определено това си се получи добра антри – стрес терапия и определено, ако следващите дни минат по този начин заявявам, че ще имам нужда от болничен след болничния! И също така, че никога повече не искам да съм мъдра!



Тагове:   малко,   Мъдрец,


Гласувай:
0



Предишен постинг

1. dexter - :)
10.09.2008 17:46
Оправяй се и се радвам, че блог-а ти действа като терапия! ;)
цитирай
2. estrella - Ужасно!
10.09.2008 17:58
Болници, бели лампи и колички. Хахава работа, заради единия зъб. Пу пу, грандомани.
Пий шейкове и наблягай на бирата. Нали се разбрахме - хем болкоуспояващо, хем хранително.
цитирай
3. анонимен - Иска ми се ...
18.09.2008 13:05
... да бях до теб. Но съм и спокойна, защото знам, че има кой да се погрижи, когато се наложи.
Имам обаче една голяма молба - остани си мъдра, пък нека да боли...
АЗ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: denitsa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 83539
Постинги: 20
Коментари: 57
Гласове: 261
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031